Кога негативните мисли се превръщат в депресия?

Негативните мисли са неизбежна част от човешкото съществуване. Всеки от нас е преживял моменти, когато се чувства подтиснат, разочарован или притеснен. Тези мисли често идват като резултат на стрес, неочаквани промени в живота, изгуба на любим човек или дори след един натоварен и изморителен ден. И докато това е естествена част от преживяванията на човека, важно е да разпознаем момента, в който тези временни чувства се превръщат в нещо по-траенно и тревожно, като депресия.

Различия между негативни мисли и депресия:

1. Временна продължителност vs Постоянство: Негативните мисли обикновено са преходни и могат да изчезнат след като причината за тях бъде преодоляна. Депресията, от друга страна, е хронично състояние, което продължава за дълъг период от време и не изчезва просто с промяна на обстоятелствата.Причини и обстоятелства: Докато негативните мисли могат да се породят от конкретни събития или ситуации, депресията често е резултат на комбинация от генетични, биологични, околна среда и психологични фактори.Физиологични симптоми: Негативните мисли рядко се свързват с физически симптоми, освен ако не са изключително интензивни или продължителни. Депресията, от своя страна, може да предизвика редица физиологични промени, включително промени в апетита, съня, нивата на енергия и дори болки без ясна причина.

Разпознаването на разликите между временните негативни мисли и депресията е жизненоважно, тъй като последната изисква специализирана помощ и лечение. Ако се чувствате или смятате, че сте депресирани, винаги е добра идея да потърсите професионален съвет.

Тестът, който разкрива повратната точка

Различаването между временни негативни мисли и депресия е трудно, но изключително важно. Въпреки че до момента не съществува един конкретен „тест“, който непосредствено да показва този преход, има редица психологически оценки, които могат да помогнат на специалистите да разберат дълбочината на психическите проблеми на пациента.

Депресията не е просто продължителен период на негативни мисли. Тя включва редица симптоми, като:

• Промяна в апетита или теглото
• Безсъние или прекомерно спане
• Нервозност или летаргия
• Затруднения в концентрацията или решаването на задачи
• Чувства за безстойност или вина
• Мисли за смърт или самоубийство

Множество оценки са на разположение, за да помогнат на психолозите да определят присъствието и степента на депресията. Един от най-често използваните инструменти е Централната скала за оценка на депресията (CES-D), която измерва общата честота на депресивните симптоми.

Една друга изключително известна скала за депресия е Скала за депресия на Бек (BDI). Тази скала е създадена за самооценка, като пациентът изчислява сумата от своите отговори по определен начин:

Броят на точките е 21, като за разлика от скалата на Хамилтън, тук няма конкретни въпроси или субективна оценка на друг човек. Тази скала е направена за самооценка, пациентът просто записва сумата от всички отговори и я събира. Накрая съм дал схема за интерпретация.

Резултатът се интерпретира по следния начин:

• 1-10: нормално
• 11-16: лека депресия
• 17-20: гранична клинична депресия депресия
• 21-30: средна клинична депресия депресия
• 31-40: тежка клинична депресия
• над 40: изключително тежка клинична депресия

Интересуващите се лица могат да разберат повече за Скала за депресия на Бек и да направят теста онлайн чрез следния линк: Скала за депресия на Бек (BDI).

Ако се чувствате обезпокоени от своите мисли или настроение, е важно да потърсите помощ от специалист. Той или тя ще може да Ви помогне да разберете Вашите чувства и да определите дали се нуждаете от професионално лечение.

Действия и Подходи при Подозирана Депресия

След като разпознаете признаците и симптомите на депресията, е важно да действате активно. Имайте предвид, че винаги е по-добре да потърсите професионална помощ, когато се чувствате обезпокоени от Вашето емоционално състояние.

1. Консултирайте се със специалист: Психотерапевтите, психиатрите и клиничните психолози са обучени да разпознават и лекуват психически заболявания, включително депресията.
2. Включете се в социални дейности: Изолацията може да подсили депресивните чувства. Опитайте се да прекарвате време с приятели или семейство, дори и ако не Ви се иска.
3. Упражнения и Хранене: Физическата активност може да помогне за повишаване на нивата на серотонин и ендорфин в организма, което може да подобри настроението. Правилната храна също играе ключова роля в емоционалното благосъстояние.
4. Избягвайте алкохол и наркотици: Те може да усилят депресивните чувства или да водят до други сериозни здравни проблеми.
5. Разпределение на времето: Научете се да разпределяте своето време и да се фокусирате върху нещата, които наистина имат значение.
6. Подкрепяща група: Присъединете се към групи за взаимопомощ или образователни семинари, които се фокусират върху разбирателството и управлението на депресията.
7. Медитация и Йога: Тези практики може да помогнат на някои хора да се справят със стреса и депресията, като укрепват ума и тялото.

Заключение

Разпознаването и лечението на депресията е важно не само за индивида, но и за обществото като цяло. Използвайки инструменти като Скалата за депресия на Бек, можем по-лесно да разберем своите чувства и да потърсим подходяща помощ. Никога не забравяйте, че помощта е на разположение – никога не е прекалено рано или прекалено късно да потърсите подкрепа.